and heaven' s not enough
if when i'm there i don't remember you...

мислех си, че... ако примерно в Рая може да имаш всичко без да помниш предишния си живот (иначе просто няма да можеш да имаш всичко), а в Ада трябва да се мъчиш вечно (примерно) и на всичкото отгоре да си спомняш миналото... еми, бих предпочела Ада. определено. това си мислех... какво струва този шибан Рай, ако не помня теб?! човек е нищо без спомените си. нищо! нищо... какво струва всичко на света, ако не помня нещо толкова красиво...? дори морето и изгревите мога да ги прежаля, те ще си останат и останалите хора ще им се радват и ще ги разбират. обаче споменът за теб, начинът, по който те възприемам в съзнанието си, е само мой. никой друг не може да го види или разбере... затова е толкова ценен...


за ерин става въпрос. исках само този път да уточня.