нося се над някакви покриви и в съзнанието ми са само миризмата на моя парфюм, и изгревите. изгреви... едно такова леко розово небе, което ме е пленило. и тази атмосфера... не може да се опише. нито красотата, нито спокойствието.  тишината.  магията...
не знам защо, но все си представям плаж по изгрев... стоманен хоризонт и само шумът от вълните... 
а краката потъват във влажния хладен пясък, който изглежда почти бял... 

никой не може да ме убеди, че не мога да си представя нещо, което не съм виждала...
вярвам, че в някой друг живот съм имала къща на плаж с бял пясък....