the same old song

мина толкова много време. вече и аз не знам какво да мисля.
и дори не знам защо пиша пак сега. и какво да пиша, въобще.
деня, в който просто натисна 'прати' на една хубава дълга сова,
ще е щастливия ми ден. но засега... не знам. май искам да
докажа нещо, на себе си. и май наистина имам нужда да порасна
още малко. не знам...

толкова. не знам какво друго да напиша. и без това после
ще съжалявам, че пак съм дрънкала глупости.
но всеки си има своите моменти...
а този ме хвана страшно неподготвена. може би защото в първия
момент изобщо не разпознах хората на снимката. 
и може би, защото точно тогава слушах potf -Stay.

едит: както и да е, линкът на този блог явно вече не е същия, беше снимка на Алекс(Демон) с Анито(предполагам. няма кой друг да е^^) и Вихър.