нямам муза. ама изобщо. имам думи. сумати оригинални и не чак толкова оригинални изрази си чакат реда, но аз просто нямам какво да изразявам.
не е като да имаш за какво да се самосъжаляваш, нали...
а аз съм едно такова неадекватно дете, което постоянно се опитва да направи нещо средно между позитивно мислене и самосъжаление, защото не може и без двете.
и въобще наистина не мога да живея без да се оплаквам. може и само наум. а може и да не се оплаквам. важното е да има за какво да се оплаквам.
мда.. и, да, ще се оправя. и не, не се оплаквам.