нещо-като-влюбена-съм.
точка.
*вътрешна борба*
не, не съм, мамка му, лъжа.
само се опитвам да се самонавия, че съм влюбена.
(самонавиването е велико нещо, както казах)
защото имам нужда от емо-ция.
и защото отново съм си казала, че ще се променям, а това е важна точка. наистина важна точка, над която почти не съм се замисляла.
но трябва да започна от някъде.
*поема дълбоко въздух*
проблемът ее, чее... смятам влюбването за слабост.
не е предразсъдък или нещо подобно.
не е нещо, което съм решила, но като се замислих е точно така.
от една страна нежеланието ми да тичам след някого, не защото го харесвам като човек, а защото съм хлътнала по него. от друга страна нежеланието ми да приличам на почти всички влюбени-загубени около мен и искреното ми отвращение от купищата любовни излияния и мъки, които чета по блоговете. изглежда жалко. и от трета страна, разбира се, страхът от обвързване.
трябва да променя нещо, да погледна по друг начин на нещата.
проблемът е, че наистина непрекъснато се сблъсквам с любовните въпроси на другите
и наистина намирам всичко това за жалко.
да, да, знам, че любовта е магия. и знам, че ако наистина се влюбя, ще мисля по друг начин.
и точно това ме плаши.
*поема си въздух*
трябва да започна от някъде. наистина.
може би трябва да забравя, това което казах 
и да се опитам да бъда малко по- като останалите. да бъда малко по-смела. да се правя, че ми пука 
(защото, когато става въпрос за момчета съм по-безкомпромисна и от мария, който иска да вярва). 
и да пиша отнесени постове в блога си. 
да.