искаше целия цвят само за себе си,
за да пази неговата красота.
вървеше през живота сякаш не гледаше,
но познаваше всичко по таз земя.

една вечер обеща тихо на себе си,
че ще бъде силна. и силна бе тя.
вярваше във всяка капка във морето си,
вярваше, че всичко е красота..

обичаше да разказва за птици и залези.
просто сядаше и си отмяташе главата назад.
гледаше нагоре, не пред себе си,
и четеше морето по птичите крила.

някои казваха, че е луда, други-глупава, трети-наивна.
а тя мечтаеше да умре в морската красота.
тя наистина беше луда, беше безумна,
безумна от щастие и свобода.

тя искаше целия свят само за себе си,
за да пази неговата красота.
имаше обичта на птиците в сърцето си
и на безвремието любовта.

и тя получи своя свят
и свойта морска красота.
една сутрин приливът
изхвърли нещо на брега.

и те не бяха истински, не я видяха.
и не бяха силни и не я познаха.
и не бяха сини и не я разбраха.
те просто тъжни тъжни хора бяха.

а животът й остави много и тя остави много на живота.
и продължаваше да има залези и чайки там на кея.
хората забравиха я, но не забрави я света,
който никога не би бил този свят без нея