a winter miracle

седя пред компютъра, ям шоколад, слушам музика и се наслаждавам
на шепота на вятъра в прозорците. первазите са заснежени и въпреки
спуснатите пердета, мога да усетя снега. страшно уютно е. топло е, но
отвреме на време потрепервам, защото ми се спи, но не е неприятно.
мисълта, че утре ще стана късно, а после ще изляза да се разходя,
ме кара да се усмихвам. като се замисля, зимата още не е свършила,
както се страхувах. имам време. все пак имам време. времето никога
не е достатъчно,но поне този път мога да се опитам да опозная зимата.
не я познавам, но толкова я обичам. не я познавам, но я усещам.
мирише на портокал и сняг. вятърът навява една нежна меланхолия.
не студ, зимата не е студена. просто някоя и друга сълза между
усмивките, която само ги прави по-истински и те кара да се чувстваш
у дома. и всичко е толкова красиво и спокойно.не мога да свържа
зимата със смърт. просто всичко се е сгушила на топло в снега както
човек се гуши в белите чаршафи преди да заспи, когато вятърът вие.
затова съм щастлива, че имам още мъничко време с моята зима.
нищо не е като една меланхолична вечер с портокали и шоколад
през февруари..