казвала съм колко много обичам музиката. тя е част от мен и, може би, разкрива най-точно душата ми, независимо какво говоря и върша.
ето защо поставям нов етикет в блога си. ще пускам някои от любимите си песни и ще казвам по няколко думи за тях. надявам се да не стане особено тъпо. :)
оправдавайки всички очаквания, започвам с:
Led Zeppelin – Stairway to heaven
не е тайна, че ми е любимата песен. не, не, Любимата. най-Любимата. единствената. започва бавно, за осем минути минава през всичко, и завършва по един съвсем друг начин. не е само рок или само метъл, само мъка или само щастие, само бърза или само бавна. точно както в животът не е черно-бял. това е песента, която ме издига над всекидневието, над проблемите, над хората. носи ми спокойствие, а то е най-важното, по-важно от щастието. носи нещо неземно, божествено, невероятно, неповторимо, незаменимо, неразрушимо, нереално, невъзможно да се опише по какъвто и да е начин, красиво... спокойствие, надежда, вяра...
обожавам тази песен. свързвам я със зимата. като слушам си представям сутрин в края на януари. безлюдна улица, много рано сутринта. и е красиво. имам чувството, че на тази песен всеки си представя различно нещо според мечтите си. е, това е моето. като се замисля, сигурно е, защото много обичам зимата и изгревите.
отделно мога да напиша роман за тълкуването на текста, но ще пропусна. любимото ми място е:
Yes, there are two paths you can go by
But in the long run there’s still time to change the road you’re on.
и
There walks a lady we all know
Who shines white light and wants to show
How everything still turns to gold.
и втората песен за днес, съвсем произволно избрана:
Poets of the Fall – Roses
като цяло, като погледна, няма песен на Поетите, която да ме докосва по някакъв силен начин или да е специална за мен, но те са неизменна и, може би, доста важна част от музиката ми.
Roses е любимата ми тяхна песен. мога да я слушам с часове. по едно време преди шест месеца бях зациклила на нея. любимото ми място е:
Teach me to speak with their voices
Show me the way and I'll try again.
и
So when I'm crying alone
Yeah, when I'm cold as a dying stone.
а, и, има малка сантиментална стойност. беше първата песен, която вихър ми прати.
ето защо поставям нов етикет в блога си. ще пускам някои от любимите си песни и ще казвам по няколко думи за тях. надявам се да не стане особено тъпо. :)
оправдавайки всички очаквания, започвам с:
Led Zeppelin – Stairway to heaven
не е тайна, че ми е любимата песен. не, не, Любимата. най-Любимата. единствената. започва бавно, за осем минути минава през всичко, и завършва по един съвсем друг начин. не е само рок или само метъл, само мъка или само щастие, само бърза или само бавна. точно както в животът не е черно-бял. това е песента, която ме издига над всекидневието, над проблемите, над хората. носи ми спокойствие, а то е най-важното, по-важно от щастието. носи нещо неземно, божествено, невероятно, неповторимо, незаменимо, неразрушимо, нереално, невъзможно да се опише по какъвто и да е начин, красиво... спокойствие, надежда, вяра...
обожавам тази песен. свързвам я със зимата. като слушам си представям сутрин в края на януари. безлюдна улица, много рано сутринта. и е красиво. имам чувството, че на тази песен всеки си представя различно нещо според мечтите си. е, това е моето. като се замисля, сигурно е, защото много обичам зимата и изгревите.
отделно мога да напиша роман за тълкуването на текста, но ще пропусна. любимото ми място е:
Yes, there are two paths you can go by
But in the long run there’s still time to change the road you’re on.
и
There walks a lady we all know
Who shines white light and wants to show
How everything still turns to gold.
и втората песен за днес, съвсем произволно избрана:
Poets of the Fall – Roses
като цяло, като погледна, няма песен на Поетите, която да ме докосва по някакъв силен начин или да е специална за мен, но те са неизменна и, може би, доста важна част от музиката ми.
Roses е любимата ми тяхна песен. мога да я слушам с часове. по едно време преди шест месеца бях зациклила на нея. любимото ми място е:
Teach me to speak with their voices
Show me the way and I'll try again.
и
So when I'm crying alone
Yeah, when I'm cold as a dying stone.
а, и, има малка сантиментална стойност. беше първата песен, която вихър ми прати.
No comments:
Post a Comment