какво сме ние? къде сме?
какво имаме? какво ценим? какво обичаме?
нашия грозен свят и стъпкан живот,
пълен с болката на нещата, които отричаме.

и стъпките в нощта са на някой бос и сам.
и слънцата в небето са само за лудите.
ние сме забравени и сами лежим там,
оковани в собствените си вериги
нашите вериги, които направили сме за другите.

а таз земя вече не дава, тя взима
роби станаха хората, роби на вечната зима
отдавна бяха моретата, умря красотата
умря със хората, умря с добротата
умря с нашите слепи очи,
някогашни очи на Земята

по-тъмно и песимистично нещо не съм писала, но това не значи,
че точно в момента не съм усмихната и щастлива.
просто ми помага да се отърва от негативните емоции много ефективно. :))