зад кулисите...

...там е страшно.

никога не съм искала да бъда актриса, както всички малки
момиченца. не искам да играя в игра. или по-точно казано, не искам
да знам, че играя. или още по-точно казано, не искам да виждам
какво стои отзад. колко е хубаво - театър, филм. изкуство. но като
погледнеш зад камерата всичко започва да ти се струва фалшиво.
ужасно мразя декори. толкова са студени и сякаш само чакат да
свърши сцената и да ти се нахвърлят отгоре с грозната си реалност
и да ти натякват, че нищо не е истина, докато не полудееш. и по
принцип си е точно така - има игра, няма истина. гадното е начинът,
по който всички тези задкулисни работи се опитват да ти внушат,
че това е нещо лошо. защото нали в края на краищата актьорите
са си актьори и си остават такива дори след като слязат от сцената?
светът е устроен така.

не очаквам някой да ме разбере. и, да, знам, зарибена съм. xD