daydreaming

преоткривам любовта си към... покривите. сега ще кажете
"какво им е толкова специалното на тези покриви?". еми,
специални са ми. много. едно от нещата, които обожавам.
не самото седене върху покрива или гледането на света
долу отгоре (не че отказвам), а самото гледане отдолу нагоре. 
не се качвам на сградите, за да гледам отвисоко улиците, а
вървя долу по улиците и гледам към небето. има голяма
разлика. но мисълта ми всъщност беше, че онзи ден случайно
се загледах към едно късче небе с едно късче покрив,
което беше толкова обикновено и така ме заплени. съзнавам,
че звучи шантаво, но... не знам дали се сещате как понякога
някои снимки на пейзажи седят нереални, било заради
ъгъла на светлината, били заради фотошоп ефектите. беше
нещо такова. слънцето пече иззад гърба ми и осветява предната
страна на сградата пред мен, но небето на фона е дъждовно и
доста тъмно, без намеци изобщо да е виждало слънце. изглежда
като фото-монтаж. сградата направо свети обгърната от
сивото небе.
знам, че не бих могла да го опиша с думи, но наистина беше
красиво. като от сънищата ми. мога само да пожелая на всички
да почувстват такава красота.
а аз... тези неща ме карат да вярвам, че Земята не е Ада, както
някои твърдят. макар че по-скоро бих казала, че е Рая, съм
склонна да твърдя, че е това, което сам си я направиш.
и съм щастлива, че мога да я направя за себе си такава, каквато
съм я направила, да виждам красотата и да си затварям очите
за злото и гадните неща.