не уча за изпити, защото резултатът винаги е един и същ, но
когато съм учила после ме е яд.

същото е в живота. той си върви със своите извисявания и
падения, без да пита, но когато имаш прекалено големи амбиции,
накрая боли. не всичко може да бъде планувано и, когато
очакваш от света прекалено много, се разочароваш прекалено
много. не харесвам хората с амбиции. мечти, да. но не и някакви
превъзнесени планове за бъдещето. смешни са ми. нима накрая
всички не отиваме два метра под земята? глупаво е да вярваш,
че можеш да плуваш срещу течението, колкото и да обичам по
принцип тези, които не плуват по него. и накрая какво? едно
голямо нищо. и въобще... не ги разбирам тези хора. гледам на
живота като на нещо прекалено преходно и маловажно, за да ги
разбера. дори ако оставим настрана факта, че все пак боли, ако
очакваш нещо повече. защото истински свободен е този, който
няма какво да губи и от какво да се разочарова, нали?

и, тези неща ги казвам от собствен опит. и аз съм имала големи
амбиции и големи очаквания, и големи разочарования. радвам се,
че ги преодолях. защото може изобщо да не се харесвам като
човек, но харесвам гледната си точка. :Р