.за сбогуванията.
и плочките под краката ми изнизват се бавно
не искат да тръгвам, надигат се, спъват ме.
едно сърце оставила съм тук много отдавна
сега съм дошла и си тръгвам, за да оставя душата си.
не искам да тръгвам, но знам, че няма друг път.
не искам да бързам, но вятърът ме бута в гърба.
остана мъничко време, само за последната песен.
а после... стъпки и плач и отричане и път черен.
залязва слънцето ни, свършва денят ни.
пръстите стягат раниците, избърсват сълзите.
весел смях се чува, засияват усмивки.
последна прегръдка, последен поглед в очите.
и плочките под мен изнизват се бавно.
не искам да тръгвам, натежават краката.
пред нас е цяла самотната нощ, да плачем е рано.
оставих сърцето си някога тук, сега оставям душата.
No comments:
Post a Comment