понякога ми трябва само черен молив и чаша кафе.
да изрисувам усмивки по ъглите на листите
и слънце високо в замръзналото зимно небе.
да мълча, докато графитът се размаже под пръстите.

понякога ми трябва само песен и самотен син плаж.
неми танци и пясък в обувките
и вълни под прозорците на моя мъничък свят,
пръски по тялото, сол по устните.

понякога ми трябва само една пътна карта
да се спусна по пътищата в безкрайна игра, неудържим бяг.
няколко билета за никъде, може би,
и смелост да застана пред нечии праг.

понякога ми трябваш единствено ти.
да те усещам някъде близо, в сърцето си,
да се хванем като деца за ръце, да заминем,
да посрещнем залеза далече, завинаги.