стиховете ме обгръщат и утре ще ме отнесат далеч.
ще те догони слънчева усмивка, хвърлена през рамо.
пътища. мечтите винаги са били там, напред. но
деца на зимното море сме, това не ще да бъде нашто лято.
тези дни съм се отдала на спомени и меланхолия. слушам разни стари песни, които свързвам с какви ли не нямащи-нищо-общо-глупости. бе, лигави работи. :Р и направо се претрепвам по улиците от бляне по покривите. то от такива дози аризона дрийм и стълбища... ходя като надрусана. :Р ноо няма лошо.
а, и, споменавала ли съм, че имам плюшен язовец на име михаел жерар? :Р сериозно!
No comments:
Post a Comment