себе си съм. леле, колко съм себе си!
*разперва ръце*
чета хронологии отпреди година и, за бога, колко съм била тъпа!
по него време, де да знам, се опитвах да докажа разни работи на себе си, да бъда безразлична, да бъда някой друг. и съм се държала като.. патка.
поне го осъзнавам. е, ако и сега мисля по същия начин значи не съм научила нищо. едно от нещата, които харесвам в себе си е, че съм искрена. докрай. и нямам намерение да бъда обратното. никога повече. и никой не може да ме убеди, че дистанцията е хубаво нещо(дори да ти спасява живота, какъв е смисълът, когато... не ти пука?).