тази песен ме докосва прекалено много в последно време. припевът ме човърка и вътре в себе си не виждам тази нова светлина, надежда, непукизъм или каквото е там.
не ме разбирайте погрешно, непрекъснато се възхищавам на прекрасния си живот. просто въпросният момент, когато ще мога да кажа, че всичко е окей, че това е окей, още не е дошъл. в смисъл, изобщо не е дошъл. ни най-малко.
carry on my wayward son,
there'll be peace when you are done
нужно ли е да казвам, че не го вярвам?
не съм свършила със сълзите още.
[/изблик на сантименталност]
No comments:
Post a Comment