на ръба на крилете на пеперудата
и износените подметки на обувките ни за пред другите
ти ли си?
винаги съм мечтала за нещо такова
но, моля, поне този път
не може ли хората да са истински?
защото когато хвана четката и боите
и започна да разделям света на сиво и пъстро
знаеш ли
всички остават отляво
(обичам лявото, но нали там са черно-белите)
може да е от далтонизма, не съм се замисляла
но тези дни толкова упорито търся
някой цветен
че не е истина
или просто търся цветното в себе си
и вярата, най-вече вярата, че още вярвам
в цветните хора

но надеждата умира последна