medley

забърсваме изгрева от умовете си
затваряме очи, оставаме пред свършен факт
прибираме красотата си в гардеробите 
и все още се правим, че знаем как

оцеляването не е лесно, когато гледаш само назад
или само в краката си
трябва малко примирение, малко възхищение
обаче страхът ще унищожи света

имало едно време едно малко момче
което спяло със своето малко мече

и се оплакваме, че времето не стига за нищо
но когато не мога да спя и имам цяла нощ и цял ден и цяла нощ, не знам какво да правя
и ми се губи смисълът
и желанието

и нищо и никой не може да ти помогне,
когато не искаш да ти бъде помогнато

(и никой и нищо не може да ти отнеме музиката,
когато тя е в главата ти.
разбери нощта и няма да има от какво да се страхуваш)

границата между гениите и лудите е наистина тънка

и, не, този път наистина не знам какво искам да кажа
но, не, няма да си прибера вярата в чекмеджетата
и да се превърна в изгладен голям човек
ама изобщо