винаги съм искала да съм като онези хора, които сякаш светят. искала съм да бъда луда. да бъда различна. искам да бъда онази жена, която в книгите е приятелка на главната героиня и винаги се появява в подходящия момент, успокоява я, когато е депресирана, води я на шопинг и на купони, непрекъснато се усмихва и не се срамува да направи каквото и да е за тръпката. искам да бъда момичето с късата коса, което води непознат на разходка по изгрев и му показва красотата. искам да бъда онази странно облечената с раницата, която обира стотинките от фонтана, когато й трябват дребни, пътува без билет и пее на обществени места. онази, която нищо не може да смути или притесни. онази, която учи хората да гледат и виждат. искам да бъда като сара. искам някога някой да се обърне след мен и да кажи ‘тя ме научи да живея’. защото знам как се живее. може да не звучи скромно, но наистина знам как се живее истински. и искам хората да ме виждат такава – истинска. не-взимаща живота на сериозно. щастлива? искам да оставям някаква вяра след себе си. да давам надежда. да давам светлина.
не знам доколко съм такава и как изглеждам отстрани. може би съм смешна. а може би още приличам на някакво дръпнато хейтърско същество. но ако можех бих дала на света цялата емо-ция, красота, светлина, страст...