ден втори. или по-точно нощ.

обърквам стъпките във поредния танц
падам и ставам, но вървя ли изобщо?
никой вече не пише песни за нас
нощта е безкрайна, ала нощ ли е още?

липите вече не разговарят със мен,
напук изгасна лампата под твоя прозорец
когато вървя аз сам нощ и ден,
кажи ми, има ли смисъл? защо още се моля?



и жълтата луна, тя не знае отговорите,
а дъждът говори само с сълзи.
чакам студения изгрев над покривите,
а сивият град мълчи ли, мълчи.

понякога ми се иска да имах посока,
да имах любима звезда във нощта.
поглеждам нагоре, в небето високо,
и чакам самотно аз любовта.