"Искам да кажа, че винаги съм се чувствала като глупачка защото не съм могла да продължа просто ей така:
Някой хора просто имат любовна връзка,или цяло приятелство...скъсват и забравят.Те продължават като че ли сменят марката на храната за закуска. Чувствам че никога няма да мога да забравя някого с когото съм била, защото всяка личност има свои собствени качества. Не можеш да замениш никого. Загубеното си е загубно. Всяка връзка, когато приключи, наистина ме наранява, не мога и да се възстановя напълно. За това съм много внимателна когато се обвързвам...защото боли прекалено много.
Дори да бъдеш зарязан, всъщност аз не правя това...защото от човека ще ми липсват най-обикновените неща. Сякаш съм завладяна от дребните неща.
Може би съм луда, но когато бях малка майка ми ми каза, че винаги закъснявам за училище. Един ден ме проследи, за да разбере защо. Гледах кестените падайки от дърветата, търкаляйки се по тротоара... или мравки пресичащи улицата, начина по който листата хвърлят сянка по дънера на дървото. Дребните неща. 
Мисля че и при хората е същото. Виждам ги в малки детайли, толкова специфични за всеки един от тях. Това ме кара те да ми липсват и винаги да ми липсват. Никога не можеш да замениш някого... защото всички са направени от толкова красиви, специфични детайли."

уел, това се опитвам да го опиша от много време и все не успявам, и понеже наистина рядко съм срещала нещо, което толкова близо да отговаря на собствените ми чувства, просто цитирам.