не знам какво да пиша. постовете ми намаляват все повече и няма да се откажа от този блог, просто... не знам какво да пиша. не е като да няма какво, всъщност. имам толкова много неща за казване, дори се изненадвам. но сякаш... някъде по пътя изгубих навика си да споделям. колкото пъти се засилвам да се похваля за нещо или да се оплача, и се отказвам. нищо не ми се вижда достатъчно важно, достатъчно интересно, достатъчно не-тъпо-звучащо. губи ми се смисълът другите да знаят как съм или какво правя. по някакъв саркастичен начин съм загубила желанието да се боря със себе си.
но ще го намеря де. не се притеснявам за това. само се оплаквам. а това е напредък. :Р да, трябва да се оплаквам по-често, разтоварващо е. хм *запрята ръкави и започва* значии, започва даскало и не, че не се радвам, но не съм готова за есента, по дяволите. и туин пийкс не съм си догледала. и музата ми я няма, а трябваше да е тук вече. и вися по цели нощи на компа и не съм говорила с никого от векове. и съм се сдухала, не сериозно, но определено съм в някакво меланхолично състояние. и леко на изперкване. и ако ерин не се върне до три дни ще изперкам. и съм надебеляла. и ми идват разни шантави отчаяни идеи както си седя (не са опасни, спокойно :Р). и рисувам, но не си довършвам рисунките. и филмите започнах да не си доглеждам по едно време, но това трая само два дни.
уел, май няма от какво да се оплача друго засега. :Р главното е, че седя и се депресирам. но ще се оправя, естествено, не съм това, което бях и едва ли някога ще успея да се депресирам истински. и ми допада продължението на отх. :)
и каквото и да ви се е сторило не както трябва в горното - причината е, че часът е 5.30 АМ, окей? наистина е много разтоварващо. може би проблемът е просто, че не говоря с никого и започвам да полудявам. :Р
----------------------------------------------------------------------
(да видим какво гледах днес...)
wild at heart
four rooms
tais-toi
grey’s anatomy s03e09-13
oth s06e01
No comments:
Post a Comment