отново и отново заспиваме с изгрева
на болката на нашите загнили сърца.
отново и отново от себе си крием се,
бягайки от нашите изгорели слънца.

черно и бяло редят се квадратите
по диагоналните кръгове на наште души.
изгубваме себе си в вихрите
погубваме ден след ден наште мечти

банална съм. изобщо не ме гледайте. и съм есенна. но съм добре. наистина. ще си изкарам синия парфюм. и ще бъда есенна. и ще бъда синя, а не червена. всичко е окей. защото пролетта ще дойде пак. тя винаги идва. и ще е хубаво. и сега е хубаво. и понеделниците са хубави, все пак.