Thursday, September 4, 2008

не, нищо ми няма на мечтите. никой не може да ме промени да не бъда дриймър. стиховете са за разтоварване. пък и никой не иска да слуша за щастие. хората възприемат болката по-близо. 
помниш ли къде бяхме преди две години по това време? 
но аз ще си взема амбициите и ще продължа. ей така, за идеята. не че виждам смисъла, но ще продължа. този път. засега.

No comments: