ще заспя пак с изгрева. по пътищата. и не мисля, че се връщам някъде или оставям нещо зад гърба си. просто ще пътувам. така както обичам. 
вече наистина е есен. с дъжда, листата, настроението. и.. пътуване. през есента. по изгрев. с всичките песни в главата ми... не мисля, че светът е това, което би трябвало да е. но понякога може да бъде прекрасен. 

Ерин, пуснах си онова мнение. всъщност нямаше да се поколебая още онзи ден, ако ти не четеше :Р извод=страх ме е от теб xD