time for a little bit more faith

днес есента ме остави намира. поне за днес. и нямам нужда да бягам или да се оглеждам за нещо. аз съм си там, където трябва да бъда. и съм щастлива. тъй де, това е най-важното.
ноември е, аз съм си у дома, слънцето ми пече в очите... мисля, че е време за малко повече вяра, надежда.... и любов. време е за усмивки, дюдс. ; Р

о, ноември е
свивам се
като дете в одеалата
с френските песни
и есента
и ще излъжа
ако кажа,
че не съм цяла,
но ще излъжа
и ако кажа,
че не ме боли
и наистина сякаш
прегръщам ноември
в леглото ми
и в сините парфюми.
не ме съди
оставам безпомощна
пред него
винаги.
въпреки, че отричам,
май съм
дете на лятото,
обичайки ноември
със сълзите си

----------------------------------------------------------------------

garou - le temps nous aime - любов от пръв поглед беше :Р

летни приказки
те още разказват.
а ние сме и повече
и по-малко
от това, което бяхме.
и днес страхът е по-голям
и думите по-болят.
можем само да стоим
и да се молим.
да се надяваме
и да плачем.
самолет ме разделя от теб.
нищо ново.
просто днес
търсим нещо сякаш загубено.
търсим ръцете си,
цигарения дим.
търсим се през километрите.
и се намираме в песните.

сълзи.
размазан черен молив.
но не моят.
защо ли?
аз не нося грим.
все пак е твоят.
аз не съм си чужда.
дори и да се отричам.
забрави.
не те искам, любов.
имам всичко.
не ми се бяга вече.
крилата ми
не са за това.
не ме дърпай
надолу.
знам накъде да вървя.

можеш да се удавиш в моя свят
спонтанна съм
не се шегувай за намеренията си
аз съм винаги сериозна
ще те обеся на някоя дума
не казвай, че би преплувал океаните -
току виж съм поискала да покажеш

не бъди човек, бъди повече
да си човек не е чак такваз гордост
най-подли зверове се крият в душите ни
по-добре бягай от същността си
и не бъди себе си, бъди който искаш
всеки е себе си – ще не ще
не всеки може да бъде над себе си

изкачването винаги е по-трудно
но за какво са ти стъпала, ако не водят нагоре?

не обичам стъпала, които слизат
предпочитам пързалките
и пожарникарските тръби
но така или иначе при мен няма такива неща
никога не съм слизала на земята

ах, това лято с цвят на кръв

тези дни отчаяно крепя страстта
на върха на начервените си устни.
но с дъжда на есента
страха във себе си не ще да пусна.

и това лято с цвят на кръв,
изплъзващо се рязко под студените ми нокти -
една стара песен с морски дъх,
горещатата усмивка в всички нощи...

но смея се отново с лятното си Аз.
не, нека есента ограби някой друг.
в душата си аз ще пренадлежа
на това лято с цвят на кръв.

03.10.2008