днес есента ме остави намира. поне за днес. и нямам нужда да бягам или да се оглеждам за нещо. аз съм си там, където трябва да бъда. и съм щастлива. тъй де, това е най-важното.
ноември е, аз съм си у дома, слънцето ми пече в очите... мисля, че е време за малко повече вяра, надежда.... и любов. време е за усмивки, дюдс. ; Р
No comments:
Post a Comment