седя, правя сапунени балончета и се опитвам да повярвам, че есенното небе се отразява в очите ми, както се отразява в прозорците ми. но знам, че всъщност не е така. в очите ми е оранжево-червен огънят на лятото и го знам и без да се гледам в огледалото. студено ми е, но вятърът ми прилича просто на прекалено настоятелен вентилатор в някой задушен летен следобед. а мирисът на солено море не е зимен, а ми напомня за пясък и слънце. 
обичам зимата. но това е една много червена зима. и аз определено не пренадлежа на нея.