искам промяна. нужна ми е. трябва ми, за да продължа да бъда себе си по друг начин. когато всичко наоколо се върти като сцена от филм, видяна през очите на пияница, просто трябва и аз да се завъртя. въпреки че винаги оставям нещо ценно назад. раз, два, три. ето ме. не е нещо, от което може да се избяга.
но ме е страх от тези промени мъничко. понякога много, всъщност. страх ме е, че един ден ще се събудя в някоя хотелска стая na 35 и няма да знам коя съм, къде съм и какво правя там. ще забравя да гледам изгревите и морето. ще стана такава каквато не искам да ставам. и най-страшното е, че тогава няма да ми пука.
мога да бъда свободна. да бъда различна утре. само не искам да бъда възрастен човек. ще отричам игрите на времето докогато мога.