вдигаш очи към заслепяващите прожектори,
примигваш, но знаеш, че са само в твойта глава.
публиката е няма, с въображаемите си викове,
залата е празна, билетите - без цена.
и се качваш спокойно, бавно на сцената.
горда, потопена в някаква суета.
но не знаеш предварително каква ти е ролята,
нощта избира между стотината ти лица.
тази вечер ще бъдеш танцьорка, актриса и клоун.
очите ти са всеки път различни на цвят.
21.о2.2оо9
нищо определено. нищо ново.
No comments:
Post a Comment