танцувам.

плача само, когато си позволя да осъзная колко ранена съм със своите интернет приятелства.
и колко самотна съм с любовта си към покривите, нощния град и морето.

никога не съм се имала за самотна. но може би съм била сама. нима откровеността ми с почти непознати не е защото нямам с кого да споделям?

обичам да драматизирам. но това не значи, че не ме боли.