If you've been hiding from love
If you've been hiding from love
I can understand where you're coming from
I can understand where you're coming from

If you've suffered enough
If you've suffered enough
I can understand what you're thinking of
I can see the pain that you're frightened of

And I'm only here
To bring you free love
Let's make it clear
That this is free love
No hidden catch
No strings attached
Just free love
No hidden catch
No strings attached
Just free love

I've been running like you
I've been running like you
Now you understand why I'm running scared
Now you understand why I'm running scared

I've been searching for truth
I've been searching for truth
And I haven't been getting anywhere
No I haven't been getting anywhere

Hey girl
You've got to take this moment
Then let it slip away
Let go of complicated feelings
Then there's no price to pay

We've been running from love
We've been running from love
And we don't know what we're doing here
No we don't know what we're doing here

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

вече не искам a lover I don’t have to love
вече наистина имам нужда to get over myself

maybe?

здрасти.
не знам докога ще бъда тук и докъде ще бъда аз,
но твоето здрасти е различно
твоето здрасти е на български
и ме кара да сияя.
на моята вяра й трябва малко
и не знам за твоята вяра,
но аз съм тук и този път
мога поне да си позволя да те желая.

здрасти.
скачам.

не мисля, че ще ми се наложи да се подстригвам нула номер.

есенен плейлист : )

florence + the machine – rabbit heart
morrissey – let me kiss you
bjork – pagan poetry
muse – stockholm syndrome
pj harvey – this mess we’re in
placebo – kings of medicine
the frames – seven day mile

song to say goodbye

снимки, въпроси, недоразумения, кой за кого ще пише, изпити, дуети, лудници, пари, банкови сметки
и събират половината ти живот в книга с евтина подвързия и те карат да си платиш за него
тези дни са последните
последна възможност
да закъснявам, да бягам, да танцувам, да вися на пейките, да празнувам рожден ден, да излизам в междучасие, да бъда бунтар, да бъда себе си, да бъда социална, да крещя на баскетболни мачове, да слушам в час, да изкарам нещо повече от 4 по математика, да снимам обесената кукла на терасата отсреща 
обаче сега няма уроци по танци, няма го нашият Джон Кийтинг, няма какво да се слуша в час, загубихме на баскетбол, през прозореца ми не се виждат покривите, огромна част от лицата по коридорите са ми непознати, а куклата не е обесена, а само вързана за косата
и вече няма значение кога ще свърши
и да е имало нещо, което обичам, вече го няма
аз не се събирам в една страница
сега е време да си вървя у дома

тъжна есен е
без да мога да се отърся от лятото
нещо стана
подпират ми клепачите с кибритени клечки
и ме заставят да гледам
това не е формата на моето сърце
не ме заставяйте да избирам
аз загубих свободата си
с неизречени обещания
по-зле е от окована –
аз съм обичана
нека просто да затворя очи
и да поема дъх
не съм свикнала
дайте ми много много време
дано този път имам сили 
да се следвам докрай

срещнахме се през една есен
първо те чух
защото слухът е най-важното ми сетиво
чух музиката ти
защото музиката е най-голямата ми страст
но не се влюбих
защото се влюбвам само насън
после те видях
мина пред очите ми като филмите, които гледам
и превъртам спомените
за да не изтекат през пръстите ми
разбрах те
когато ми се прииска да те помириша
и да те докосна
усетих те, когато те разбрах
но не живея в рок приказка
ръцете ми са празни
и отново всичко, което имам
е музиката ти

може би просто искам нещо невъзможно. може би просто искам всичко. и не знам дали само съм вярвала или преди наистина съм можела да имам всичко. 
прилича на чувството, когато слушам july morning. чувството за нещо пропуснато, за нещо изплъзващо се. за нещо, което можеш да усетиш на върха на сетивата си. нещо, което е толкова силно е ярко, че си сигурен, че някога си го държал. но не успяваш да го уловиш в този живот. любов? може би.
и имам целия свят и целия живот пред себе си и никога не съм се чувствала по-малко авантюрист. и не знам дали съм открила някаква истина или съм загубила част от себе си. или и двете? 
защо всички вярваме в други хора, но не и в себе си? в красотата на други места, но не и там, където сме? защо всички вярваме, че ще намерим нещо по-добро в лондон? париж? берлин? ще ви кажа нещо. хората в америка не са по-красиви и по-умни и лондон, париж, берлин не са по-специални. плажовете на мексико не значат нищо, ако си сам. 
преди и аз вярвах, че тези места са изход. но после се огледах. аз имам прекрасно море и чайки и красиви улици с бели павета, каменни пейки и фенери, и много много красиви хора. и не, те нямат смисъл и не са достатъчни. и не, не са изход да избягам от себе си.