странно е.
съдбата пак ми предостави най-подходящата песен
мелодията на моя декември (нищо, че не обичам декември) – напрегната и нервна като мен и всичкото това бягане, лутане, бързане и ужасен недостиг на време
и същевременно толкова високо и мечтателско и изгревно
и аз съм високо
прескочих си сатурновите дупки
и съм голяма, голяяма
като висока и далечна, не като пораснала, не
ще се науча да обичам всички месеци
и тогава ще бъда бог
защото всички моменти са мои
и всички места и целият свят е мой
а аз съм не просто моя
аз съм на всички зимни утрини и летни вечери
портокални дни и цигарени изгреви
провесила крака от някой покрив
имам това настроение
и така е най-хубаво

museum - for the very first time >>lyrics<<