нямам време за нищо, но ми харесва да се чувствам сякаш имам цялото време на света. да седя до сутринта с молив в ръка, без да гледам часовника. да действам спокойно, бавно, без планове. добре ми идва тази вятърничавост след последните няколко месеца, въпреки че нямам идея защо реших да си я позволя точно сега. няма значение. важното е, че съм спокойна. 
боря се с мързела си, който не е мързел, а не-виждане на смисъл да правя нещо. повечето неща. опитвам се да строя кули, които рано или късно ще рухнат. безсмисленост е думата. но. щастлива съм. и не бих искала да бъда някой друг. в никакъв случай. имам адски много.

обещавам никога повече да не си позволявам да се депресирам само защото съм забравила как се плаче. да. наплаках се. мерси.
мирише на море и страшно ми се плува. имам чувството, че съм забравила какво е да е лято. толкова дълга беше тази зима, ужасно. 
но сега – край. имам нова надежда за вечна пролет. наречете го нова порция илюзии, то е същото. имам красота и изкуство, което е по-важното. и покриви имам (мерси, викс :Р). 
та... тук съм. и съм щастлива.