меланхолично и сънливо. гледам lost in translation и го спирам двайсетина минути преди края, защото мразя сбогуванията. в стаята ми подухва нощен вятър. имам пясък във всички дрехи и чанти и всичко. 
е, ноктите ми са изгризани и усещам, че раят ми няма да трае още дълго. но днес спрях двайсет минути преди края. и си лягам с цялата тази атмосфера и сънувам, че сбогувания не съществуват.

this must be it

все по-често имам чувството, че сънувам. спирам на улицата и се оглеждам и очаквам всеки момент да се събудя в леглото си в сливен и да съм на десет. или на петнайсет. но не и да съм тук и сега. 2010та е адски нереална година. не в лош смисъл, не и само в добър смисъл. в много странен смисъл. музиката ми е нереална, чувствата ми, целите ми, всичко. само допреди няколко месеца не съм и подозирала къде ще съм днес. и предполагам, че в момента не мога да си представя дори къде ще съм след още няколко месеца.
but it feels good
май просто е прекалено динамично, за да го осмисля. и прекалено хубаво. и съм прекалено щастлива. 
мисля си, че това значи да си жив. наистина наистина.

теглих черта на илюзиите си
но нали границите са за прекрачване
и правилата за нарушаване
пристъпваш прекалено навътре в мен със изкуството си
(нещо, което не мога да ти позволя)
и разбуждаш моето изкуство
взривоопасна комбинация от класа
невъзможна поради факта, че
самолет те разделя от мен, но.
ти си новата пролет под червените ми нокти
пряк път до музата ми
прекалено добър, за да е истина
и ще те държа близо
дори това да е най-опасното нещо на света

06.04.2010

closer

вървим по една песен
как ми се иска да минеш по отсрещния тротоар
иска ми се, но не го правиш
неизбежно е да сблъскаме идеалите си
да станем жертви на ненужната истина
да бъдем откровени
докато се удавим в крясъци
разсъбличането е част от играта
вулгарна тръпка на отношенията
ще издера очите ти с думи
когато обърнем ролите
истината е най-остро оръжие в ръцете ми
и ни държи близо
но колкото и да се вкопчваш в нея
светкавиците затварят живота ти в снимка
и думите кънтят над чувствата ти
докато не изсмучат и последната капка
любов 
но в момента сме обречени да сме близо