все по-често имам чувството, че сънувам. спирам на улицата и се оглеждам и очаквам всеки момент да се събудя в леглото си в сливен и да съм на десет. или на петнайсет. но не и да съм тук и сега. 2010та е адски нереална година. не в лош смисъл, не и само в добър смисъл. в много странен смисъл. музиката ми е нереална, чувствата ми, целите ми, всичко. само допреди няколко месеца не съм и подозирала къде ще съм днес. и предполагам, че в момента не мога да си представя дори къде ще съм след още няколко месеца.
but it feels good
май просто е прекалено динамично, за да го осмисля. и прекалено хубаво. и съм прекалено щастлива.
мисля си, че това значи да си жив. наистина наистина.
No comments:
Post a Comment