меланхолично и сънливо. гледам lost in translation и го спирам двайсетина минути преди края, защото мразя сбогуванията. в стаята ми подухва нощен вятър. имам пясък във всички дрехи и чанти и всичко. 
е, ноктите ми са изгризани и усещам, че раят ми няма да трае още дълго. но днес спрях двайсет минути преди края. и си лягам с цялата тази атмосфера и сънувам, че сбогувания не съществуват.