вихърът на живота ме завихря всеки ден по малко повече. и ми се иска още да вярвах, че съм наясно със себе си и знам какво искам и коя съм. но поне в момента не знам нищо, нищичко. и съм в един от онези периоди, когато осъзнаваш, че не можеш да имаш дори малка частичка от ‘всичко’ и че каквото и да направиш, ще изгубиш. и искам да не ми се налага да избирам. и искам времето да спре и да ме изчака да си подредя мислите. но много искам. 
и не че се оплаквам, не. от вихъра е. главата ми е завихрена. това е като да избираш оръжието, с което после ще те накарат да се самоубиеш.