вече не ми липсваш. или поне не толкова.
някои хора тръшкат предмети, други крещят, когато ги боли. 
аз имам нужда да пиша, да рисувам и да бъда някой друг за миг.
знам идеално, че времето лекува всичко. най-много няколко години. но нямам време за това, по дяволите. сякаш си купувам изкупление на изплащане. много грешки и много месеци и, нищо не се променя.
не те сънувам напоследък. 
за тази вечер не съм сигурна.