какво е магия?
тази оранжева светлина, която владее сънищата ми. 
тази атмосфера, която веднъж докосната, заживява под клепачите ми завинаги. расте, изменя се, докато след време вече не знам кое е спомен и кое сън. какво съм преживяла, какво съм сънувала и какво просто съм мечтала. но тя е там, много дълбоко в мен. стара миризма, която кара краката ми да омекнат и за миг да ме залеят чувства, без картини.
тя е пясък. спомен. в минало време. не защото обичам миналото, а защото всичко е в главата ми.
ако трябва да бъда по-земна – несебър 2002. и не искам да се връщам, защото съм сигурна, че сега там няма нищо. просто един спрял кадър, който през годините се е настанил толкова навътре в душата ми, че донякъде ме е оформил като човек. нещо като.. съвършенство.
преследва ме тези дни.
защо винаги имам тези странни летни сънища с много вода и пясък през януари?