definition?

нищо не е мое. аз нямам любимо място, любим парфюм, любими обувки. нищо не ме определя. аз просто вървя и крада парченца от всичко. хората така изграждат себе си. аз си оставам купчина парченца. огризки на любими неща, които не правят едно цяло, не. 
и искам да говоря. но за това са нужни големи думи. убеждения. а аз не съм сигурна в нищо. имам само мънички мънички ненужни думички. неубедени убеждения. вярвания, в които никой не вярва. нямам доверие в себе си, защото нямам идея как ще мисля утре. нормално, ще кажете, но съм малко изплашена, когато губя себе си. 
ти ми отне дома, когато ми отне себе си. или аз те отнех. не знам. преди много време сънувах, че те няма. и всичко в този град загуби смисъл. странно – сега се чувствам по абсолютно същия начин. ти ми отне дома. прости ми, че избрах наистина да избягам. и че не искам да се връщам вкъщи, защото теб те няма.

кой изобщо си вярва, като каже ‘догодина ще дойдем пак’,’догодина ще направим това и онова’? пораснете. една година е дълго време. догодина ще бъдем още-си-нямаме-идея-къде. освен това последната седмица на май няма да се повтори. просто няма.