she was married to the bosphorus

трябваше да избягам много отдавна. когато можех да мразя това място с единствената причина, че не е ‘вкъщи’. а ‘вкъщи’ беше едно съвсем ясно понятие, за разлика от сега.
в последно време искам само да продължавам да го мразя мразя мразя, ужасно много, защото не е моят град, а е увил малките си пипалца около сърцето ми.
трябваше да избягам далеч, когато го мразех и мразех хората му. защото това е едно прокълнато място и не знам дори как съм се спасила досега от лепкавата му пристрастяваща същност.
моля те, позволи ми да избягам. скоро. много скоро. дано не е прекалено късно.

скъпи Хора,
спрете да слагате етикети на идеалите си.
няма нужда от тях.
няма нужда и от идеали, всъщност.
няма нужда да знаете какво искате
няма как да знаете какво търсите
ще го познаете само, когато го откриете
и ще е каквото не сте си и представяли
и ще знаете.
затова спрете да се мотаете в краката на съдбата
и просто живейте.
и ако се съмнявате дали сте на правилното място
значи не сте.
на правилното място няма да има съмнения.

apocalypse

отново ме блъсва преходността на всичко
и не искам да пиша, да рисувам, да чета
не искам да спя
не искам да бъда на цифра години, незапочваща с единица
не искам да живея на края на света
говорите за затворени очи
и против тях
но да отвориш очи е равно на самоубийство
съвсем не метафорично
човек е създаден винаги да иска повече
и всички непрочетени книги
и всички неизвървяни улици
страх ме е
за музиката ми
защото имам нужда да знам
че дори когато мен няма да ме има
светът ще продължава да се върти
а пък той, светът
се разпада
не виждате ли?

обичам парфюма ти по възглавницата ми
обичам лилавите ти дрехи
обичам цигарите ти
обичам гледката от прозореца ти нощем
обичам леглото ти
обичам да се будя първа и да ти пиша домашното по английски докато спиш
обичам рафтовете ти с книги
обичам целия ти апартамент, който мирише уютно
обичам прекрасната ти котка
обичам семейството ти
обичам музиката ти/ни
обичам концертите ни
обичам шантавите ти приятели
обичам нашия личен тирбушон
обичам как пазариш, дори да нямаш пари
обичам цветовете ти
обичам да мислим еднакво
обичам философията ти/ни за живота
обичам, че вярваш в мен
обичам, че не ме съдиш за нещата, в които аз вярвам
обичам, че никога не ме помоли да остана
обичам те