set the fire to the third bar

на моменти
но само на моменти
изпод петнайсет годишното ми аз
наднича едно друго аз
което се чувства на доста повече
то не обича разговорите за пътешествия и мечти
и е много чувствително на тема приоритети
защото то знае
че и всички пътешествия на света
не могат да го спасят
когато сърцето му принадлежи на
някое малко, мръсно, бедно, загиващо място
(като българия)
или някое малко, русо, прекрасно човече
(като теб)

та това мое аз
се чувства сякаш пътува от години
макар това да са само
стотиците часове в градския транспорт
които не водят никъде
и на него може би съвсем малко му се иска
вече да пристигне някъде
и да спре да
държи куфара си посредата на стаята целогодишно
и да спре да
избягва да купува книги
защото няма да има място в куфара за тях
и да спре да
избягва да има истински приятели
защото няма да има място в куфара за тях, също
и да спре да
избягва да има дом
защото за него съвсем няма място

та това мое аз
наднича иззад рамото ми
от време на време
и се присмива на мечтите ви със замъци
(миличка, много добре ти изглежда колежа)
и може би малко ви завижда
на вярата

та на това мое аз
вече му е омръзнало да бяга и да стои на едно място едновременно
и може би иска просто да заспи
и да остарее тук
но петнайсет годишната мен
никога няма да му го позволи
дори да й се наложи да мине през австрия