една година е дълго време.
много е лошо да не искаш да се връщаш вкъщи. по-лошо отколкото да искаш. моят град е празен сега и принадлежи на разни непознати хора. чак въздухът е празен и непознат. или празен и прекалено познат. не знам. когато си прекарал последните десетина години на едно място с един човек, и когато този човек за пръв път не те посреща на автогарата, всичко ти става чуждо. когато си живял половината си живот в очакване на някакви две седмици, и когато за пръв път нямаш какво да ги правиш, не е чудно да не ги искаш. чувствам се точно като в кошмарите, които имах преди време – смрачаване и град, в който съм съвсем сама след последния автобус. все пак, хората са важни, не местата. когато любимото ти място загуби човека си, не е чудно, да желаеш просто да забравиш.
много е лошо да ти е толкова лошо, че да не искаш да виждаш родния си град.
и без това животът ми отива подяволите. ще бъдат две отвратителни седмици.
ще пиша големи количества лоша депресарска поезия :Р