мога да пиша вечно за малките красоти в живота.
за залеза над покривите,
искрите от цигарата ми
и танца на дима й във вятъра,
малкото момиченце, което скача на въже на съседната тераса,
тишината
и шума от коли,
настроението на лятна нощ,
последната глътка вино,
безкрайната музика в главата ми,
пожълтелите страници на книгата ми
и мириса им
и подчертаните с молив думи,
случайно заснетите снимки,
несъзнателните усмивки
всичко
всичко ми е като поезия.
убийте ме, че обичам да се любувам на чая си
и че мога да говоря половин час за аромата на цигарите си
и че обожавам да докосвам всичко, което видя.
това са моите големи магии.
No comments:
Post a Comment