прегърнала съм голяма чаша чай и съм се свила под одеалото. нещо в мрачния зимен следобед навън и приглушения говор на телевизора, ми напомня дните около коледа, когато бях малка.
лицето ми гори от вятъра днес и ми е едно такова сънливо и хубаво. никога не е било толкова депресиращо навън и същевременно толкова свежо и пъстро вътре в мен. никога не съм се чувствала толкова намясто, толкова вдъхновена, влюбена, амбицирана, щастлива, щастлива. чувствам се като дете, което е получило най-скъпата и най-желаната играчка на света, и още не може да се оправи с всички копчета, но е прекрасно, прекрасно.
преоткривам себе си и киното. и е достатъчно.
No comments:
Post a Comment