reaully-diderot... reamur-sebastopol... etienne  marcel... chatelet.. reaully-diderot.. reaully diderot... mind the gap between the train and the platform...
цяла нощ един механичен глас повтаря френски имена в главата ми. чувам го насън с перфектния акцент, който никога не бих могла да повторя - така както съм го чула последно. виждам кръгчетата на линиите. всяко с определена цифра и цвят. цяла нощ се возя в метрото и после се събуждам и не знам къде съм
париж не е моят град. може би затова допуснах грешката да свикна с него.
или просто винаги са ме интригували чуждите градове, с чуждите страсти и мечти. може би просто си позволих да бъде моят град и с това да бъда друг човек за 7 дни.
човешката психика е странно нещо.
париж не е моят град.
и не е като да не съм виждала метро.
обаче имам онова гадно чувство, че съм забравила нещо там

сливен е малък и мръсен и ако не беше градът на детството ми, щях да го мразя. в един друг живот това беше моето място, домът ми. но в момента съм по-скоро адски благодарна, че познават един по-широк свят.
тези дни малко бягам от призраците си
париж не беше перфектен
париж беше един непознат, с когото се сблъскахме рязко, отблизо, непринудено
париж беше светкавично опознаване
само с карта и няколко билета за метро в ръка
париж не беше специален за мен. може би затова направих грешката да свикна с дъжда му
никога не съм искала така да не бъде лято
непонятно ми е колко адски хубаво ми беше цяла седмица да газя със сандали в локвите
не знам
париж беше объркващ
като непознат, с когото си се запознала прекалено непринудено, прекалено рязко и прекалено отблизо и по никакъв начин не можеш да осмислиш чувствата си към него
париж беше..
аз съм..
аз седя пред празната хартия, с вдъхновение от онзи вид, който ти подпира на гърлото и не те оставя намира, докато не се излее
защото имам какво да кажа
имам.

нощен париж

the seine is on fire
reflecting our fire-like dreams
of tomorrows with eiffel towers
and metro stations

we're not quite here right now
as we're with our fire-like questions of life
our cold hands tight around the wine bottle
as everything fades at the very last night

people are passing through our inner spaces
leaving marks on our souls
as our feet splashes in the rain puddles on champs-elysees

nothing is quite as perfect as our false expectations
except our dreams of the future to be
as the wind blows over the river
it's just us and our absolution
hoping to see twice everything there is to see

the seine is on fire
calling us like moths to the light
revealing our simple desire
of being free inside our minds

so when we leave with the dawn
maybe we will be crying unseen
as our secret desire's
to be that fire over the water
carried away with the wind


23:55               16.06.2012                paris