reaully-diderot... reamur-sebastopol... etienne  marcel... chatelet.. reaully-diderot.. reaully diderot... mind the gap between the train and the platform...
цяла нощ един механичен глас повтаря френски имена в главата ми. чувам го насън с перфектния акцент, който никога не бих могла да повторя - така както съм го чула последно. виждам кръгчетата на линиите. всяко с определена цифра и цвят. цяла нощ се возя в метрото и после се събуждам и не знам къде съм
париж не е моят град. може би затова допуснах грешката да свикна с него.
или просто винаги са ме интригували чуждите градове, с чуждите страсти и мечти. може би просто си позволих да бъде моят град и с това да бъда друг човек за 7 дни.
човешката психика е странно нещо.
париж не е моят град.
и не е като да не съм виждала метро.
обаче имам онова гадно чувство, че съм забравила нещо там