Wednesday, August 15, 2012

in this moment i'm happy.. happy

обичам хората със суха изпечена кожа и бръчки около очите. когато се усмихнат, изглежда сякаш присвиват очи, за да избегнат блясъка от повърхността на гладкото море.
искам да имам много животи паралелно. защото искам времето и искам всичко, всичко. но принципно не ми е нужно нищо друго освен тук и сега. може да не са паралелни във времето, но аз имам хиляди реалности и всичките са прекрасни.
един ден съм в умрял малък град, сама с кошмарите от детството ми, на другия съм в колата на непознат италианец, който ми пее бийтълс и едит пиаф. после пропускам много сън, защото сме прекалено млади и прекалено свободни и прекалено живи, за да спим. и искам да съм от хората, които не се прозяват
казаха ми, че съм станала по-общителна.
това лято
съм спала на толкова плажове, поляни, чужди легла, дивани и подове, че просто не е истина
това лято
спах на музика
пуших лула
запознах се с купища яки хора
пътувах с непознати (и кучето им енчо, което е женско)
видях париж. живях в париж. обикнах париж. почувствах се у дома в париж.
пътувах на стоп
видях много непознати градове
най-после видях хекс хората, които всъщност познавам от години
четох ;Р
плувах по залез на перфектния плаж, с перфектното момиче
пътувах
вървях много
и вярвах много
бях свободна
бях луда
знаете ли, че в турския има специална дума за лунната светлина, която се отразява трепкаща във водата нощем?
това лято беше най-важното ми пътешествие към мен самата
пораснах повече от всякога. и същевременно станах по-малка, по-лека, повече дете от всякога
опознах себе си
отърсих се до голяма степен от границите, които сама съм си поставяла през годините, от комплексите, от страховете. а това беше огромна крачка
разбрах, че няма нужда да бягаш от себе си, от спомените си, от изборите си и от всички онези неща, които те преследват в нощите, в които не можеш да заспиш
когато си истински щастлив, те просто избледняват. престават да имат значение.
това лято открих какво е свободата за мен.
свобода е да бягаш по парижките улици, без да мислиш за нищо друго, освен безкрайната красота на света около теб. и да вървиш с километри и да посрещаш с искрена усмивка вероятността да трябва да вървиш през половината град в 4 сутринта, въпреки че едва си стоиш на краката. свободата е да не знаеш, да нямаш ни най-малка идея, къде ще бъдеш след половин час, с кого ще бъдеш, какво ще правиш. а само да бъдеш убеден от дъното на душата си, че ще бъде правилното място и правилните хора и ще бъде велико
най-пълното щастие на света е да усещаш вътре в себе си, че си точно там, където трябва да бъдеш. и да не искаш да си никъде никъде другаде в този момент.

2 comments:

Ema Aurora said...

Тру <3 Радвам се, че и аз бях част от твоето лято :) Официално те каня когато искаш пак да дойдеш да спиш у нас и пак ще спим на музика :D

Blue Faith said...

ауу, това е много мило^^ ще е адски яко :*